Начало | За нас | История БИАФ | История Българска Авиация | Партньори | 2014 | 2015 | АРХИВ | Галерия
НОВОСТИ

ПРИВЕТСТВИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО ИНИЦИАТИВА ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА 105-ТА ГОДИШНИНА ОТ СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННА АВИАЦИЯ И 100 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА ИЗТРЕБИТЕЛНА АВИАЦИЯ

 

----------------------------------------------------------

ПРИВЕТСТВИЕ НА КОМАНДИРА НА ВВС по случай Празника на авиацията и Военновъздушните сили

Прочети още

 

----------------------------------------------------------

 

Ген. Спас Спасов, председател на Фондация „Български ВВС“, пред „Труд": Стартираме инициативата за авиошоу на Балканите

"Категоричен съм, че ни трябват нови самолети и че сме закъснели с модернизацията на авиацията..."

Прочети още

 

----------------------------------------------------------

40 години от първия полет на МиГ-23

На 19 декември 1976 г. за първи път пристига МиГ-23БН и лети в небето на България. Бригаден генерал от запаса Спас Спасов разказва за този уникален самолет и неговата история в България.

Прочети още

13-mig-23


История Българска Авиация

Кратка история на Българската авиация

 

Първите полети в България се извършват през 1892г., когато френският балонист извършва демонстрационни полети по време на Първото международно изложение в Пловдив, при което българите д-р Никола Генадиев, поручик Кънчев и подпоручик Васил Златаров за първи път се издигат в небето на България.

За начало на въздухоплаването в България се счита 20.04.1906г., когато цар Фердинанд с указ №28 създава въздухоплавателно отделение към железопътната дружина.За командир е назначен капитан Васил Златаров.завършил школата за балонисти в Петербург през 1903г. По щат то има 37 души личен състав.Разполага с един сферичен балон- френско производство с обем 360м3 . През 1911г. се доставя нов балон с обем 640м3. През 1912г. се построява и първият български балон „София-1” с обем 640м3.

Първи полет със самолет в България извършва руският летец Борис Маслеников през 1910г. над София.

През 1911г. е взето решение за създаването  на военна авиация.

През март – април 1912г. се закупуват 5 самолета: „”Блерио- ХХІ”, „Воазен” и „Сомер” от Франция, „Райт” от Германия и „Бристол” от Англия.

Обучението на пилотите се извършва във Франция, Германия, Англия и Русия в периода април август 1912г.Изпратени са 13 пилоти и 6 механици и двама балонисти, завършват 6 души.

Първи полет със самолет извършва поручик Симеон Петров на 13 август 1912г със самолет „Блерио ХХІ”.

Балканска война.

Началото на бойния път на българската авиация е по- време на Балканската война.

Създадени са три аеропланни отделения към действащите армии. Извършвани са предимно разузнавателни полети с изпълнение на фотографиране, полети за коригиране на огъня на артилерията и бомбопускане за нуждите на действащата армия.  Българите Радул Милков и Продан Таракчиев на 16.10.1912г.извършват първото бомбопускане над гара Караагач.

По време на войната България разполага с:

         -29 самолета

         -26 пилоти

         -извършени полети над 200.

 

Първа световна война- 1914-1918г.

        

България воюва на страната на  Централните сили на три фронта: срещу  Сърбия, Гърция и Румъния. Българската авиация разполага с две аеропланни отделения, една водосамолетна станция и едно балонно отделение.

По време на бойните действия се изпълняват широк кръг от задачи: разузнаване и нанасяне на бомбови удари, борба с противниковата авиация, коригиране огъня на артилерията.

Първа въздушна победа: 30.септември 1916г., поручик Марко Първанов  със самолет „Фокер”, сваля във въздушен бой самолет „Фарман- 40”, с пилот Морис Роабъл – французин и наблюдател сръбския поручик Бранко Наумович.

В хода на войната са получени и се използват 79 бойни самолета немско производство: 49 разузнавателни (12 „ЛВГ”, 13 „Ото-Ц-І”, 18 „Албатрос-Ц-ІІІ и 6 „ДФВ-Ц-V), използвани и като леки бомбардировачи; 20 изтребителни (6 „Роланд-Д-ІІ”, 6 „Роланд-Д-ІІІ” и 8 „Фокер- Д-VII”), както и 10 водосамолета (8 „Фридрихсхафен”- за разузнаване и бомбардиране, и два изтребителни „Румплер”)

         Извършени са 1269 бойни полета. Проведени са 70 въздушни боя, свалени 4 противникови самолета. Наши загуби: свалени 2 самолета във въздушен бой,  екипажите загиват.

България претърпява национална катастрофа след Първата световна война. Следва Ньойският договор от 27.ноември 1919г. и забраната на България да притежава всякакъв вид авиация. През 1920г.под контрола на съглашенска комисия на летище Божурище са унищожени всичките налични  51 аероплана и 113 авиационни двигателя.

Възстановяването на въздухоплаването включва два етапа:

         - 1920- 1936г.- възстановяване на нашето въздухоплаване и създаване на база за развръщане на въздушни сили, който завършва с получаване на първите бойни самолети  към края на 1936г.

         -1937- 1941- развръщане на Въздушните войски и оформянето им като отделен род войска в състава на българската армия.

В края на 1923г. в Авиационното училище в Божурище започва подготовка на летци и наблюдатели (от 1 ноември 1926г. в гр.Казанлък).

През 1924-1926г. са доставени учебни самолети от Франция, Англия и Чехословакия, както и учебни водосамолети от Италия и Англия.

Вземат се мерки и за самолетостроене. През 1926г. в Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище започва производство на серийни учебни самолети от типа „ДАР” (ДАР-У-1, ДАР- 2, ДАР-3, ДАР-8.). В края на същата година чехословашката авиационна фирма „Авиа” развръща свой филиал за самолетостроене в Казанлък. През 1930г. той е изкупен от италианската фирма „Капрони” и преименуван  във фабрика „Български Капрони” (КБ). През 1933-1934г.са произведени първите серии учебни самолети КБ-1 и КБ-2УТ. Към средата на 1936г.нашата авиация вече разполага с 54 самолета- всички учебно- тренировъчни.

 В края на 1936г. започва доставката на първите бойни самолети от Германия:  изтребители „Хайнкел- 51” („Сокол”), „Хайнкел-45” (Щъркел”), „Арадо- 65”(„Орел”), бомбардировачи „Дорниер-11”. От Полша: ПЗЛ-24 („Ястреб”), ПЗЛ-43 („Чайка”) и др..

Общо в периода 1936- 1940г. са доставени 305 бойни самолета.

В навечерието на Втората световна война българската авиация вече разполага със 595 самолета, от които 258 бойни и 337 учебно- бойни.

Въздушните войски са организирани по следния начин:

         -Командване на въздушни войски:

         -въздушни части за самостоятелни действия включващи: Въздушна ескадрила - 2 линеен полк, 5 бомбардировъчен полк, 6 изтребителен полк.

         -въздушни части за придаване на земните войски включващи: армейски въздушен полк с 1,2,3 разузнавателен орляк и 73ято за далечно разузнаване.

В България на въоръжение в този момент са следните видове самолети:

         - изтребители - 118:( 12 „Хайнкел- Хе-51, „Сокол”; 12 Арадо-65 „Орел”; 12 ПЗЛ-24 „Ястреб”; 62 Авиа-534 „Доган” и 10 Ме- 109 Е „Стрела”)

         - бомбардировъчни- 67 ( 12 До-11 „Прилеп”; 32 Б-71 „Жерав”; 12 МБ-200 „Бухал” и 11 До-17 „Ураган”)

         - линейни- 48(ПЗЛ-43 „Чайка”)

         - разузнавателни- 72 ( 12 Хе-45 „Щъркел” и 60 С-328 „Врана”)

Само самолетите Ме-109 Е и До- 17 са на равнището на изискванията по това време.  

Втора Световна война

България е въвлечена във Втората световна война на страната на Тристранния пакт.

Основните бойни действия на българската авиация на страната на Тристранния пакт:

         1941г

 - носене на бойно дежурство от изтребителната авиация

-осигуряване придвижването на германски морски конвои в Егейско море

                     - разузнавателни полети над Черно море и борба със съветските подводници действащи срещу германски морски конвои

         1943г.-  бойни действия на българската  авиация

                     -1 август 1943г -действие по прелитащи самолети при бомбардировки над Плоещ-.- свалени 3 бомбардировача. Прелитащите бомбардировачи са от 9-та въздушна американска армия. Излитат от Бенгази- о-в Корфу- Преспанското езеро- Крайова- Плоещ.

                     -ноември-декември- 1943г.- отразяване ударите от състава на 15 въздушна армия срещу столицата София- излитането се извършва от л-ще Фоджа- Италия. Извършени са :

         - първи удар: 14.11.1943г. в състав от 140 самолета- Б-25(Митчел), П-38 (Лайтнинг)

         - втори удар:   24.11.1943г. в състав от 100 самолета- Б-24(„Либерейтър), П-38

         - трети удар:  10.12.1943г. в състав от 120 самолета- Б-24, П-38

         - четвърти удар: 20.12.1943г. в състав от 100 самолета- Б-24, П-38. (таран на Списаревски)

1944г.- бойни действия на българската  авиация

януари- април 1944г.

         -4.01.1944г.- удар по Дупница- 200 с-та (в т.ч. 108 Б-17 „Фортрес)

         -10.01.1944г.- 2 удара  по София- денем и нощем – съответно по 280с-та през деня и 70-80- през ноща

         -24.01.1944г.- удар по Враца- около 400самолета- Б-24, Б-17, П-38

         - 16.03.1944г.- удар по София- 50 самолета

         -18.03.1944г.- удар по Пловдив- 100-150 с-та

         -24, 29, 30. 03.1944г.- удари по София в групи от  по 50 до 600 самолета.

         - 17.04.1944г.- удар по София – от 450 самолета- „Черният Великден” за българската авиация- свалени са 9 наши самолета и загиват 6 летци. За първи път като изтребително прикритие се използва самолет „Мустанг”- приличащ много на Ме-109”, което не е отчетено от българските летци.

Април- Август- 1944г.- борба с прелитащия противник- удари на американската авиация по обекти в Румъния- Плоещ, Букурещ и др.

         -прелетели противникови самолета в периода- над- 13000.

         - нашата изтребителна авиация извършва -732 излитания.

        

         Общо над територията на България в периода 1август до 26 август 1944г прелитат над 15000 противникови самолета, от тях 2000 стоварват въздушните си удари над София. Нашата изтребителна авиация извършва през това време над 1100 бойни излитания. В хода на въздушните боеве са свалени 53 самолета (37 тежки бомбардировача и 16 изтребителя), а от ПВО- 4тежки бомбардировача.

         Собствени загуби: 27 свалени изтребителни самолета, при което загиват 23 летци, 4 се спасяват с парашут. 

 

         Участие на българската авиация в Отечествената война.

Първи период-9 септември- края на ноември 1944г.

         В периода от 9 септември до 5декември 1944г. Българската армия води бойни действия за възпрепятстване оттеглянето окупационните войски на Германия в Гърция.Българската авиация оказва съдействие на сухопътните  войски в провежданите от тях бойни действия на територията на  Вардарска Македония, Южна  Сърбия и Косово в съдействие с 17-та въздушна армия на Трети украински фронт.През периода са се извършват общо 2751 бойни излитания- 1281 от щурмовата авиация, 793 от изтребителната, 362 от бомбардировъчната и 315 от разузнавателната авиация. В хода на бойните действия са унищожени, разрушени или извадени от строя важни обекти на противника: 704 моторни средства, 77 батареи, 15 самолета, 9 ж.п. гари, 388 вагона, 14 локомотива, а противникът понася значителни загуби в жива сила.

 

Втори период – ноември- 9май 1944г.

След извършената реорганизация на българската армия, бойните действия се извършват от Първа българска армия, която е включена в състава на Трети украински фронт на Съветската армия, като бойните действия се водят на територията на Северозападна Югославия, Южна Унгария и Югоизточна Австрия. Взема се решение авиационната поддръжка на армията да се извършва със силите на 17 –Въздушна армия на Трети украински фронт.Една от причините за неучастие на българската авиация в по нататъшните бойни действия е въоръжението и с остаряла немска материална част и проблемите с взаимното опознаване на самолетите.   

  През този период българската авиация изпълнява предимно действия от спомагателен характер за нуждите на  Първа българска армия и изтребително прикритие територията на страната.

Формират се:

         - Куриерско крило със самолети До-17 и транспортни самолети Ю-52.

         - Свързочно крило- със самолети „Физелер- 156”(„Дрозд”).

Използват се летищата в Земун и Печ.

Общо тези подразделения извършват 680 полета.

Действията по изтребително прикритие  територията на страната се свеждат до носенето на бойни дежурства от изтребителната авиация и ПВО.

         Участието на Българската авиация в Отечествената война се свежда до изпълнение на общо 2751 бойни полета. Общо нашата авиация загубва 18 летци и 32 самолета.

 

Развитие на Българската авиация след Втората световна война.

След Втората световна война българската авиация започва превъоръжаване със съветска авиационна техника и организация на авиацията ни по съветски образец

         На 16 март 1945г.от СССР пристигат :

         -120 с-та Ил-2, 120 Як-9, 98 Пе-2, 10 учебни Як-9 и 10учебни Ил-2, няколко самолета Ли-2. В следващите години нашата авиация се допълва с Ил-10, Ту-2, Як-12, По-2, Ил-14.

          Начало на реактивните самолети: от 1951г.- 10 реактивни самолета Як-17 и Як-23, на следващата година Миг-15.През 1955г постъпват на въоръжение самолетите Миг-17, Миг-17Ф, Миг-17ПФ.

         Миг-19С- 1957г.- първи свръхзвуков с-т. 1959г.- Миг-19ПМ- ракетоносец,  

         От 1963г.до днес- Миг-21,(модификации Ф-13, ПФ, ПФМ, ПФМА, Р, М, МФ, и бис и М-2,01.

         1976г.-36 броя Миг-23БН, 1978г. Миг-23Ф, Миг-23 МЛ,МЛД.(М-2,23)

         1982г- Миг-25РБТ.-3бр.и 1Миг-25У (с М-2,83)

         1983г са доставени 18 броя Су-22М4 и 3 учебно-бойни Су-22УМ3,

         1986 до 1988г на въоръжение в авиобаза Безмер постъпват  36 броя Су-25К и 4 учебно-бойни Су-25УБК.

         1989-1990г са получени самолетите  МиГ-29-18 бойни и 4 учебно-бойни машини.

         Вертолетна авиация:

         1957г, лекият вертолет Ми-1, Ми-4,1970г Ми-8, 1973г – Ми-2,  1979г- Ми-14 ПЛ, Ми-14БТ(тралчик), 1979-1986г- Ми-24 Д, В., 1991г.- Ми-17П.

         Учебни самолети : Л-29- 1964г.- 100бр., 1976г- Л-39, 2004г. – Пилатус- РС-9.

 

Българското самолетостроене:

         - 1912г. самолета на Георги Божинов – патентован във Франция

         - 1915г  самолет на Асен Йорданов- първия построен български самолет.

         Държавна аеропланна работилница в Божурище- 1926г.до 1941г.- произвеждат се самолетите ДАР- 1до ДАР-10. Началото е поставено от германския инженер Херман Винтер( до 1933г.).

         Капрони Български- в гр. Казанлък-  построена в края на 1926г. от чешката авиационна фирма „АЕРО-ПРАГА” продадена през 1930г. на италианската фирма „Капрони”. Произвежда самолети КБ-1 „Пеперуда”, КБ-2,3,4 „ЧучулигаІ,ІІ,ІІІ”, Капрони-309 „Гибли”, КБ-11”Фазан”. Работи до 1942г.

         Държавна самолетна фабрика- Ловеч.- открита през 1941г.Произвеждат се самолетите ДАР-9 „Синигер”, самолети ЛАЗ-7, ЛАЗ-7Мв серийно производство.  ЛАЗ-8 един екземпляр, ЛАЗ-12 и С-12 прототипи. Тук са произведени най- много самолети от типа ЛАЗ-7- 150броя и ЛАЗ-7М 160броя в периода 1947 до 1954г. Фабриката спира производството си през 1954г.

 

Авиоконструктори

1896г.- проект на Хараламби Джамджиев на летателен апарат

1910г.- проект на вертолет на Иван Гевренов

1912г.- самолет на Георги Божинов.

1915г.-самолет на Асен Йорданов

1924г.- построен хидроплан от Иван Григоров

1926-1954г. професор- Цветан Лазаров и др.

 

Гражданска авиация

 Началото- 27.12.1946г.създава се Дирекция на Въздушните съобщения.

Осигуряват се самолети: 3бр.- Юнкерс-52, 2бр. „Ли-2”, 3бр. „Фокевулф-58”, „Физелер-156 и 3бр. „По-2”.

Първата въздушна линия 29.06.1947г.- София-Пловдив- Бургас., София-Г.Оряховица- Варна.

12.02.1948г.- първата международна линия- София- Белград- Прага.

28.05.1949г. се създава ТАБСО(транспортно българо- съветско дружество).

Създаване на Селскостопанска авиация-21.04.1949г.- самолети- По-2

Създаване на Санитарна авиация-15.10.1947г.- самолети- Физелер-156.

 

Участие на България в овладяване на космоса:

Първи полет на българин в космоса- 10.04.1979г до 12.04.1979г..- космонавт Георги Иванов заедно с Николай Рукавишников. – космически кораб „Союз-33”

Втори полет на българин в космоса- от 7 до 17 юни1988г.- космонавт Александър Александров заедно със Соловьов и Савиних. С космическия кораб „Союз-ТМ-5”. 9 дни работа на космическата станция „Мир” по научно- изследователската програма” Шипка.”

 

Общи условия | Контакти